Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2007 14:38 - Автор:minus
Автор: allinyourhands Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4101 Коментари: 1 Гласове:
0



Нощ. Нощ, като всяка друга... Той се събуди с чувството, че се вари в някоя тенджера. Минаха няколко мига докато разбере че вентилаторът му не работеше. Сигурно го е изключил неволно в съня си... Така е, като го държи на леглото до себе си. Включи отново вентилатора, но вече не можеше да заспи. Замисли се малко, изключи го и стана. Беше потен. Преоблече се набързо и видя че часовникът му показва 01.30 сутринта. Обу се и излезе безшумно. Харесваше му да се разхожда нощем, когато е по-хладно и когато няма хора по улиците. Сам в мрака... вървейки, той обмисляше по-важните неща... ... ...

... Сега обаче се върна назад... Отново... ... ... Този път се върна в спомените си от осми клас... ... ... Един разговор с майка му... Той попита дали е вазможно да му купят плейстейшън - за рождения ден, за именния или за завършването на осми клас. Отговорът бе твърде отклончив... ... ...

... Годината свърши. Той успя да завърши с най-висок успех в своя клас. От общо 13 предмета, бключително ЗИП по математика - имаше само две петици - по география и немски. Но... мечтания подарък той не получи... за негово съжаление не получи вълбще - никакъв подарък... ... ...

... Изведнъж се върна към сегашното време и място. Беше вървял от единият до другият край на комплекса. Обърна се и закрачи отново... Следващите спомени минаваха доста по-бързо, а и той несъзнателно ускори ход. ... ... ... Как започна учебната година, как скоро след това дойде рожденният му ден - как не му подариха нищо. Как дойде именният му ден - как отново не му подариха нищо. Как дойде коледа и нова година, как беше похарчил цялата си стипендия за подаръци на всички - и как пак не получи свой собствен. ... ... ... След тази мрачна за него година - той се промени. Желанието му да получава подаръци се пречупи и изчезна. Мястото където събираше гнева и разочарованието си вече бе препълнено. Дори фантазиите му се промениха. Вече не си фантазираше как влиза в анимационните сериали и се саюзява с добрите... а как се бори срещу тях... ... ...

... Отново се върна към действителността, защото вече беше пред входа на блока си. ... Дори една дълга разходка не стигаше за осмисляне на всичко... ... ...

... Той влезе и се огледа... дори не включи лампата. Свали дрехите си и облече други. Прозореца и вратата към терасата бяха широко отворени. ... ... Стаята беше разхвърляна. Дрехи и чаршафи бяха нахвърляни безразборно по дивана. По шкафовете се бе събрал прах, достатъчно, че да се пише по него. Но старите учебни тетрадки бяха грижливо подредени а
книгите наредени за прочит. ... ... Просто легна... отпусна крайниците си и зарея поглед в тавана. По лицето му не се четеше нищо, само очите донякъде издаваха за необикновенна вътрешна болка... ... ...

... Лежейки... пусна вентилатора и си помисли - " как е възможно да се изстива на течение? ... как може да се разболяват от това?" ... ... Кръвта му винаги беше с няколко градуса над нормалното... затова и се чувстваше комфортно през зимата и ужасно през лятото. Имаше някъква вътрешна система за адаптация която винаги повишаваше допълнително телесната му температура, но трудно я сваляше при нужда. Обичаше зимата и студа който сковава. Зимата, когато температурата караше водата веднага да замръзне, а вятъра брулеше неумолимо... тогава той отново отваряше вратата и прозореца, лягаше, завиваше се с одеялото до гърдите и заспиваше. В стаята ставаше като в хладилник. Вятърът, ниската температура и снежинките караха температурата на лицето му рязко да спадне... но той не само че бе свикнал - но му беше и приятно така. Пролетта и есента минаваха почти неусетно, но ето, дойде отново лятото и мъките заедно с него. Горещината бе непонисима, затова един малък вентилатор стоеше винаги до него и охлаждаше горещата му кръв... ... ...

... Изведнъж хлад повя от към вратата... чу се гръм и внезапно заваля. ... Той се ослуша... Шумът от дъжда го успокояваше. Когато очите му привикнаха отново към тъмното, той започна да оглежда някои предмети. Първо спря погледа си върху една малка пъстроцветна ваза в която имаше пет изкуствени червени рози. И въпреки това вазата беше пълна наполовина с вода... Той знаеше... колко много символика има във всичко това. ... Премести погледа си върху стъкления шах. Наблюдаваше шахматните фигури... които сякаш очакваха от него бойни заповеди за да проведът битката на живота си. ... Внезапно през главата му мина някъква мисъл, погледът му се изостри за миг и след това отново възвърна първоначалното си състояние. Погледна настрани - към стария грамофон... който по всяка вероятност си беше по-стар от него самият... Чудеше се... дали и ще го надживее... Но в крайна сметка - това нямаше никакво значение. ... ... ... Накрая затвори очи, като се постара да не мисли за нищо. Умората го отвлече от действителността и той се впусна в някакъв сън, който обикновенно след това не помнеше... ... ...

... Сутринта се събуди с усещането че е сънувал нещо интересно, че в съня си е разбрал нещо важно... но не помнеше... ... Отново се замисли... Не... Нямаше смисъл да продължава... Вече се бе променил безвъзвратно... Нямаше смисъл отново да се връща към спомените си. Беше го правил стотици пъти и все безрезултатно... Но беше обещал... обещал на едно момиче... обещал да и разкаже за кристалчето зло в себе си. Знаеше че то в действителност не съществува и все пак за него едва ли имаше нещо по-реално от това кристалче зло. Той дори можеше да го види... Концентрирайки се, затваряйки очи той можеше да огледа своето тяло и да види това кристалче. То стоеше спокойно навътре в дясната гърда и със черни пипала се разпространяваше... бавно но сигурно... като междувременно унищожаваше всичко добро и човешко до което се докосне. ... .. Той виждаше това съвсем ясно. но не се плашеше... ... ...

... Отдавна бе усвоил способността да гледа в дългосрочен план. И виждаше какво ще стане. ... Кристалче зло... но не съвсем. Защото дори лошите хора се водят от лоши чувства... а това кристалче бе еволюирало и когато погълнеше всичко ... той щеше да се превърне в безчувствен и бездушен човек. Нямаше да се смее и плаче, нямаше да се радва и тъжи... ,освен ако не го правеше на сила - изкуствено - играейки поредната роля. Щеше да ходи с безизразна маска на лицето и неповлияван нито от любов, нито от омраза, нито от гняв и ярост, нито от състрадание и съвест... - щеше да се превърне в недосегаем за външния свят човек. И само смърта щеше да го спре... ... ...

... Изведнъж се сепна... и видя че все още се намира в своето легло. Наистина ли всичко това щеше да стане. Хладна сянка на уплаха налегна над него. Чак сега той виждаше ясно механизма по който кристалчето го завладяваше. Унищожаваше първо смисъла на живота, след това обичта и любовта, състраданието, гнева, омразата... и накрая съвеста. Стресна се! В момента злото гризеше любовта. Не можеше да е истина! Той трескаво започна да прехвърля образи на хора през главата си с цел - да провери изпитва ли любов все още. ... Потресаващо разбра че не изпитва любов към никой от роднините си. ... Тогава дойде нейният образ... почувства как нещо в него се пробърна а някакви две сили или чувства /не можеше да прецени/ се сбориха... Изпитваше ли любов към нея?... "Любов" ли бе или "голям интерес" ? ... Съмнениата налетяха като прилепи и отнесоха сигурноста... Тази борба започна да го измъчва и той се насили да я спре. Пое бавно и дълбоко въздух и издиша. ... Потъна във вълна от спокойствие. Нямаше значение дали изпитва още любов... ... защото все някои ден щеше да престане... ... ...

... Спокойствието се възцари отново като господар над тялото и духа му. Знаеше че трябва да спре да мисли за това... поне временно. Така даваше на подсъзнанието си време... за да обмисли, възприеме и запамети всичко новоосъзнато. Даваше време и на себе си - да попие знанието, за да може да го използва за в бъдеще. ... ... Той често се удивляваше на подсъзнанието на човека... на тази несъзнателна супер интелигентна част от ума - която работеше изцяло и само за него. ... Подсъзнанието - именно то запаметяваше ненужни и нужни факти и информациа и в даден момент даваше внезапни идеи и промисъл... Донякъде имаше връзка и с интуицията. Много често той се сблъскваше с труден... или обикновен избор - и тогава без да знае как и защо - избираше правилното... само защото подсъзнанието му знаеше нещо което той не знае и съобразено с това му предаваше незнайно как само крайниат резултат, а именно - правилният избор. ... ... ... Знаеше че в човека се крие нещо могъщо, нещо - което ако се отключи напълно би превърнало и приближило притежателят му почти до бог. Някъде, някога, на някой - това ще се случи. С внезапна промисъл, подсъзнанието ще е подредило и свързало всичко... и с многомилионно знание ще излезе от тъмното, ще се съедини и дори надгради съзнанието... ... и това ще е края на една епоха... ... ...

... Идеално... защото в 14.40 започваха интересните, все още, за него анимационни сериали. Гледаше такива само по RTL2. Това бяха редките моменти когато той се захласваше в телевизора като тринайсет годишен. Макар да не знаеше добре немски - той разбираше повече от колкото би трябвало да разбира и на някои моменти се смееше искрено и неподправено... Моменти в които мисълта му беше свободна от това да запаметява, анализира и извлича полезното - а просто да се отпусне и забавлява... ... ...

... Той лежеше напълно отпуснат, с затворени очи и си мислеше... или по-точно планираше бъдещото си отиване до онзи град. Макар да беше отпуснат, спокоен и търпелив - нишките на кристалчето зло се прокрадваха край мисълта му, оплитаха я и се опитваха да я насочът накадето поискат... ... Обмисляше добре всяка подробност... ... На всяка гара има място където хората могат да си оставят багажа... ... и да разузнаят града на спокойствие. Мислеше да хване ранен сутрешен влак и след като си остави багажа - да обходи местата които го интересуваха. До вечерта щеше да е свършил с огледа и да е подготвил план за осъществяване на замислените цели. Сигурно двайсти път разглеждаше този план... и вероятно още толкова щеше да го преразглежда, допълва и поправя преди да го осъществи... ...

... Изведнъж образът и се появи пред него.. нейният образ... Жана... или Жан - както я наричаше той. Все така усмихната, излъчваща добро и светлина. Той стана - все така гледайки към нея. Заобиколи празното пространство и седна на дивана. Дълго я гледа така - с нетрепващ и замислен поглед. След това тя се стопи и изчезна. Защо щеше да прави това? ... особено след като тя го бе помолила да не го прави.. ? Защо? Той не можеше да намери конкретна причина. Нима кристалчето зло вече го контролираше? Не! Нищо не можеше да го контролира! С чувства или без тях - той си оставаше мисъл и сам решаваше какво да прави... Изведнъж мрачни и убийствени мисли започнаха да минават през главата му.... той ги отпрати, засега, и помисли защо се е получило така? Защо и как се е родило това кристалче? ... ... ...

... Ето... мисълта - която е по-бърза от всяка изречена и изписана дума му представи всичко... Когато се връщаше към тези спомени той се чувстваше слаб и немощен, но сега реши да стигне до края. ... ... ... Дете.. беше дете... което обожаваше подаръците, но твърде дълго не ги получаваше. И тази прекалена липса го накара да ги намрази. Той си остана дете, но сега мразеше подаръците. Много искаше да има истински приятели... толкова много - че рискуваше с абсолютно доверие - което в последсвие никога не се оправдаваше. Искаше истински приятели - такива които да са винаги до него, такива които да се бият за него, такива които да се смеят и тъжът с него и да са готови да умрът за него. Той естествено бе готов на същото. Но не намери такива. И тази липса го накара да намрази приятелството. Така той се затвори в себе си и се изолира от околните... В началото самотата беше голям недостатък... но с времето и преоткриването на нови правила и нива - той я превърна в свое голямо предимство. ... ... Превърна се в единак... и сега ясно виждаше че върви към социопат... ... ...

... Тръгвайки из спомените си за да търси същноста на кристалчето зло... той усещаше над себе си да се натрупват отново и отново старите зарочарования, старата болка и стария гняв. Не можеше да се справи с тях, не можеше да ги понесе. Искаше това кристалче зло да ги погълне - каквато и цена да трябва да плати. И това бе началото на краят. Защото вярно е че той не можеше да се промени така, ако той самият не го искаше. ... Даде съгласието и желанието си... и магия или не - наистина почувства как бурята в него отшумява... защото всички чувства се отмиваха от него. Така беше предначертано да стане и така стана. Така беше предвидил че ще стане и така стана. ... ... ... Припомни си историята в която смъртният пита Бога, който се кани да го унищожи - "Защо го правиш?" ... И всеки Бог би отговорил едно и също - "Защото мога!"... ... ... ... Изправи се... огледа се... ... - очите му светеха пронизващо. Той почувства силата в себе си, почувства недосегаемостта си... и в насъбралата се тишина се чу само едно: ... ... ... онзи луд безумен смях... ... ...

... Наи-накрая доброто и злото в него престанаха да се бият помежду си. Омразата, както и любовта - не можеха обаче да се изтрият така лесно. Те отчаяно се бореха за живота си в неговото сърце... и сега - съзрели по-голямата опасност ... -обединиха сили за да и се противопоставят. Историята отново се повтаря... Добрият срещу лошият и така се борят непрестанно... докато единият не победи или докато не се появи по-голямо зло което да заплашва и двамата. Така.. омразата и любовта, състраданието и гнева, съвеста и яроста - застанаха на една страна и слели всички сили - се противопоставяха на кристалчето зло. Той прие тези им действия с насмешка и дълго се смя... защото знаеше - че в момента от него няма нищо друго по-силно на света. Поне засега. Той бе далечното бъдеще и ако хората доживееха дотогава - той щеше да се възцари над тях. Чудеше се - "каква ли страшна напъст ще се появи след мен?" ... ... ... Преди време той си мислеше че тероризмът е най-страшната болест покосявала човечеството. Но сега, лишен от пристрастието на отслабналите си чувства - той виждаше , че в сравнение с това - тероризмът беше детска игра. Знаеше че чувствата му няма да победят в тази борба. Просто нямаше условия за това. ... ... ... Те беха обречени... ... ... ... ... ...


  Резултата 5 години по-късно ; Пихичеко Състояние: Лудост 


Тя се качи до 4тия етаж и зави в коридора на ляво. Вървеше бавно като оглеждаше внимателно всяка врата. Когато стигна до средата на коридора внезапно видя това което търсеше на една от тях. Застана пред нея и почука 4тери пъти. След малко от вътре се чу глас :
Какво правиш ?
Тя си пое дълбоко дъх и каза :
Мисля !
Чу се прещракване и вратата се отвори... Тя пристъпи леко напред... не се виждаше никой. Направи още две крачки и надзърна през една полуотворена врата водеща към сравнително малка стаичка... в която Той стоеше седнал на леглото. Когато я видя... я покани с жест да седне на единствения стол там...

Давай направо... каза той... и зарея погледа си в тавана...


Защо живееш на този свят... ?

Единствено и само... за да испитвам удовоствие...

Какво за теб е удовоствието... как разбираш ти тази дума... ?

Удовоствие... това е чувство... чувство на удовлетвореност и наслада... чувство на радост и безгрижие...

А как изпитваш ти удоволствие... какво буди у теб тези... чувства ?

Красотата... Когато наблюдавам нещо красиво... нещо прелестно, неопетнено...

Опиши ми тази красота... ?

Много неща могат да бъдат красиви... - предмети... хора... движения... мисли... ... ... и то по много начини... Как мога с думи да ти опиша нещо толкова съвършено... като самата красота... ?

Добре... опиши ми тогава някакъв предмет който ти намираш за красив... ?

Искаш ли да ти опиша нещо наистина красиво... нещо докоснало сърцето ми... нещо... което наистина ми е донесло удовоствие... ?

Да... точно това искам...

Да видим... последно изпитвах удовоствие когато гледах анимация...

Анимация... ?

Мда... самата дума анимация може би ти звучи малко по детски му... Мисля че... правилният термин за това е "аниме"... но именно там аз за първи път срещнах истинската красота... Анимето е... нещо ужасяващо красиво... толкова красиво е... че този който успее да види тази красота... бива погълнат завинаги от нея... И той ще живее за да я търси... и ще я търси за да изпитва удоволствие... защото нищо друго не би го задоволило след това...

Ол... Нима... само в това... аниме... ти намираш красотата за която говориш... ?

Не точно... Красотата на анимето е единствена и неповторима... допираща почти до съвършенството... но аз... след като бях погълнат и преобразен от тази красота... започнах да гледам на реалния свят около мен с други очи... Очи непрестанно търсещи красота... и... макар изненадващо за мен... аз открих... че и тук съществуват красиви неща...

Какви например... ?

Хмм... човешката красота... ... Най лесно е да видиш някое красиво лице... придружено с красиво тяло. Но това е едва минимално постижимата красота на която човек е способен. Когато заговориш това красиво лице разбираш дали има красив или грозен език... когато наблюдаваш това красиво тяло разбираш дали то има красиви или грозни движения. Когато опознаеш човека с красивото лице и тяло разбираш дали има красива или грозна душа... И когато намериш някой който притежава всички нива на човешката красота... на теб ти се иска да го докоснеш... иска ти се го прегърнеш... да го притежаваш... ... но в същото време те е страх да не го нараниш... страх те е да не го опетниш... ... ...

И какво правиш... гледаш отсрани... или... ?

Няма значение... Хората постоянно се променят... Това красиво човешко същество или ще се опетни само... или ще бъде опетнено от човек... без значение дали от мен или някой друг...

Не разбирам... ... нима гледаш на хората просто като на някакъв обект който може да бъде красив или не... ?

Разбира се... по какъв друг начин да им гледам... ?

Ами... не съм сигурна... Все пак... не изпитваш ли някакви чувства към хората около теб... ?

Чувства... ?!?... Не... Защо да се мъча с такова болезнено занимание... Хората... са просто предмети в света около мен... Те не заслужават нещо повече от това - да ги гледаш... търсейки някаде в тях частичка красота...

А неща като любов, омраза, завист... и т.н.... Тези не са ли ти познати... ?

Разбира се че са ми познати... познавам ги от времето преди да разбера истинската същност на анимацията и красотата... Това са просто излишни чувства които в малка или голяма степен винаги заслепяват хората и ги карат да вършат глупости и да допускат нелепи грешки...

Никога ли не си бил влюбен... ?

Не мога да кажа... просто защото... не съм сигурен... Помня... когато още учех в гимназията... там срещнах едно момиче... едно наистина красиво момиче. Тя беше красива какво външно... така и вътрешно... езика и движенията и бяха красиви... въбще цялата и същност... Помня... помня как когато отидех на училище винаги я търсех с поглед... помня как винаги исках да бъда колкото се може по близо до нея... да говоря колкото се може по дълго с нея... ... помня как след като се върнех у дома - продължавах да мисля за нея... да си представям бъдещите ни разговори... да планувам бъдещите ни срещи... ... дори фантазиите ми бяха отделени изцяло за нея... И все пак... последния ми спомен е... как тя си отива... ... ... Дали съм бил влюбен в нея... ? ... Аз зная... че тя сега е някаде там... с някой друг... и въпреки това... понякога... внезапно... спомена за нея се връща... и колко странно е... понеже аз вече съм се отказал да чувствам... а когато се сетя за нея... нещо в мен... нещо в мене се променя... чувствам се някак подтиснат, някаква мъка... товар на гърба ми... колко странно... наистина... Вече нищо друго не ме кара да трепна... никоя друга не ме запленява... а с този мой трагичен живот... е най лесно за мене... да се откажа да чувствам... Дали съм бил влюбен в нея... все още не зная...

Това е наистина тъжно... щеше ми се да ти помогна ако можех по някакъв начин... но знам че не мога... ... Затова... нека продължа... Казваш че живееш за да изпитваш удоволствие... казваш че си се отказал да чувстваш... а самото удоволствие не е ли един вид чувстване... ?

Реално погледнато... вероятно е така... Но... Тези мои думи имат пълната сила само за реалния свят около мен и за всичко което няма в себе си красота... Когато гледам аниме... този закон за мен отмира... аз отново се смея... понякога плача... напрягам се от вълнение и дори се чувствам подтиснат когато любимия ми герой губи... А когато анимето свърши... аз се чувствам много добре... един вид... то ме зарежда със сила за това да подтискам и пренебрегвам чувствата си. В повечето случаи аз просто си ходя спокойно с безизразна физиономия... и нищо не е в състояние да ме провокира или изкара извън контрол...

Значи си много уравновесена личност... която не си изпуска нервите нито за секунда... ?

Мм... Да... и така може да се каже...

Кажи ми... наистина ли нямаш за какво друго да живееш... освен да търсиш красота... ?

Нямам... нищо друго не си струва...

Според мен... наистина имаш нужда да отидеш при някой добър психолог... такова мислене не е нормално... най малкото ако продължиш по този път не само не те очаква добро бъдеще... ами си и потенцялна заплаха за хората около теб... не си ли мислил някога че може да си луд... ?

Луд... ? Какво е лудост... ? Знаеш ли какво всъщност представлява лудоста... ? Какво стои в основата и... ?

Ами... чесно казано не съм се замисляла много над тези въпроси... за мен един луд човек е някакъв си откачалник който върши безсмислени неща... но... наистина не съм спецялистка в тази област и не знам какво точно представлява лудоста... Ти знаеш ли... ?

Аз също не съм запознат с точните ваши термини и формолировки на лудоста... но имам своята мисъл... пък и - винаги сам определям за себе си кое е вярно и кое не... кое е редно и кое не... ... За човешката лудост е виновна естествено... чисто човешка черта... - отново прословутите ваши Чувства... чувствата на хората... Ти определяш луд този чието поведение намираш за твърде различно от твоето или когато не разбираш това му поведение... А за всяко човешко действие на този свят... си има причина... Не случайно някой мъдър философ е казал... " Всяко безумие има своята логика... "...

Ахам... И все пак луди хора има... нали... едни такива умопобъркани които викат и скачат по улиците... добре че си има спецялизирани заведения за такива...

Лудоста като лудост има две крайности... при едната човек е изцяло обладан от своите чувства... дотолкова че чистия разум е сведен до минимум... и всяко действие се води единствено и само от нестабилен поток от преливащи едно в друго чувства...

Вероятно искаш да кажеш че именно тези умопобъркани хора влизат в тази крайност на лудоста... ?

По точно се доближават до нея... изключително рядко явление е да видиш жив човек достигнал до крайна лудост...

Хм... а другата крайност на лудоста каква е... ?

... В другата крайност... при която отново определят човек за луд... макар и в малко по различен вид... е когато този човек по един или друг начин е престанал да чувства... Превърнал се е в машина... и нито може състрадание да сломи сърцето му... нито любов да обърка ума му... нито гняв да заслепи мисълта му... Той не би почувствал нищо при никакво обстоятелство... би правил това което иска или смята че трябва да прави...

Пф... хах... дали наистина има такива хора... досега не съм чувала за такива екземпляри...

Разбира се... първата крайност на лудоста е лесно забележима... докато при втората - би разбрала за нея едва когато е твърде късно... защото този който автоматично игнорира и подтиска до крайност своите чувства - той по всяко време и място би могъл да "изиграе" всякакво чувствено поведение... за да заблуди околните че е нормален като тях... а всъщност би те убил, нарязъл на парченца и консервирал в буркани без изобщо да му мигне окото... без да се чувства гузен и да сънува кошмари след това...

Уу... Такъв тип човек ли си ти... луд, който подтиска чувствата си... ?

Не съвсем... Аз имам нужда от чувствата си за да изпитвам удоволствие... А при крайната лудоста на безчувствието човек се е отказал от всякакво удоволствие... Така че аз не мога да си позволя да полудея до абсолютна крайна лудост от този тип... Да речем че... съм малко преди тази крайност...

Тц... сега като чух тва... то се едно излиза че всеки около мен може да е такъв тип луд човек... ?

Така е... и все пак... този който подтиска чувствата си по принцип се отвращава от тях и би се преструвал само ако е наложително... което значи че ако не е сред много хора би се държал неутрално безпристрастно с безизразна физиономиа... а понякога би бил безпристрастен дори и сред много хора... За мен е лесно да забележа такива личности защота аз самия съм отчасти такъв...

О... би ли ме информирал за още някакви характеристики на този вид безчувствени луди... ?

Може... но имай в предвид че хората по разновидност са толкова различни че аз мога да засегна само малка група от тези които биха били такива... винаги може да има някой по различен, с коренно различно поведение и пак да е безчувствен тип...

Ок...

Преди всичко главна характеристика е променливото поведение... такива хора често менят поведението си... в един момент са страшно отворени и приказливи а след малко са седнали някаде отстрани и гледат безучастно празното пространство... Тази смяна на поведението може да е ден за ден или час за час... зависи от моментното състояние на самия индивид... Друга черта по поведението му с която може да се познае е рисковото поведение... такива хора биха вършири рисковани и опасни неща все едно не се страхуват от нищо... а всъщност си е точно така... ... Но обикновенно един безчувствен тип никога не би се стремял да е центъра на вниманието... той би се държал нормално и същевременно с това леко би отблъсквал всеки опит за близък контакт... Той не би допуснал близо до себе си никой... не би говорил за себе си с неохота... също така... в по голямата част от времето - ако го погледнете бихте видяли един абсолютно спокоен човек който не би се изненадал или стреснал дори ако до него гръмне някоя бомба...

Е... сега със сигурност ще гледам дали има такива изроди около мен... ... и... понеже виждам че времето ми изтича... последно ще те питам... смяташ ли да създаваш семейство за в бъдеще... да се жениш... да имаш деца... ?

Не виждам особен смисъл в тези действиа... Хората правят това защото им е внушено че така трябва... също... защото са егоисти и искат да живеят и след смърта си... чрез своите деца... Но аз не ги обвинявам... макар да сме достигнали интелектуално ниво при което инстинктите не трябва много да ни влияят... за съжаление повечето хора се водят именно от тях...

Е... явно ти си намерил смисълът за своя живот... Просто да изпитваш удоволствие... Дори бих казала че малко ти завиждам... за този твой мироглед който имаш... А аз... като обикновен човек... ще трябва да продължа да се блъскам в тази малко противна действителност...

... Ами недей... просто провери... дали си отговорила правилно на основният въпрос...

... ... И кой е той... ?

... ... ... Има ли смисъл... човешният живот... ?

... Довиждане... психопате...
Довиждане... програмирано човече... 


Тагове:   автор,   minus,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. allinyourhands - all in your hands
10.10.2007 14:41
Не съм поправял правописните грешки,всъщност не съм го и докосвал.
цитирай
Търсене

Архив